Приложна астрология "Вега"
Банер
Банер

Последни статии


Warning: Creating default object from empty value in /home/rodimech/public_html/modules/mod_latestnews/helper.php on line 109

Warning: Creating default object from empty value in /home/rodimech/public_html/modules/mod_latestnews/helper.php on line 109

Warning: Creating default object from empty value in /home/rodimech/public_html/modules/mod_latestnews/helper.php on line 109

Кой е онлайн

В момента има 76 посетителя в сайта


Епигенетика

Ние сме начинът, по който живеем

Из сп.”Осем” бр.11 от 2009 год.

 

Обикновено започвам лекциите си за храненето на бременната и кърмачката с поговорката от Изтока, че „ние сме това което ядем!”. Преди известно време намерих тази статия, в която се говори много по-надълбоко за влиянието на начина ни на живот за нас и за бъдещите поколения. В общи линии това се състои в следното:

Разчитането на човешкият геном е завършило още през 2001 година. Генома това е съвкупността от всички гени в ДНК структурите в ядрото на клетките на човека. Това е цялата информация за нас като хора. Познаването на тази информация разкрива невероятни възможности за човечеството. Впечатляващо е, че броят на нашите гени по брои и вид е долу-голе толкова както и този на човекоподобните маймуни. Защо тогава има разлика?

В зависимост от това кои гени и по кое време са активни, се проявяват и развиват различни черти на организма.

Възприето е гените, които работят в даден момент, да се наричан активни, а тези които са „изключени” – репресирани / умълчани /. Как изглежда, как се чувства и колко е здрав един човек, зависи не само от това какви гени притежава, но и от това кои от тях работят и кои „мълчат”.

 

Какви са механизмите които активират един ген? Науката която се занимава с този проблем, се нарича епигенетика / от гръцки: епи-над, свръхгенетика /. Промените в епигенетичната активност могат да бъдат повлияни от хранителния режим, начина на живот, стреса и средата в която живеем. С други думи епигенетиката отразява начина по който живеем, по който обичаме, начина по който се храним. И учените са убедени, че тези промени се запазват и след това се проявяват в нашето поколение – децата и дори внуците ни!

Да допуснем, че вашият дядо е пушил по 20 цигари дневно в продължение на години, дори и преди да се роди баща ви. Тогава, дори и никога да не сте пушили, за вас и децата ви има по-голям риск да развият какви ли не белодрабни заболявания, например астма!

Пушачи, замислите се какво причинявате на своите невинни внуци и правнуци! Ефестът на вредни за здравето фактори, като пушене, злоупотреба с алкохол и наркотици, наднормане тегло върху епигенома и оттам върху следващите поколения едва сега започва да се разбира и оценява.

Аюрведа, древноиндийска наука за здравословния начин на живот, казва: „Ние сме това, с което се храним”. Всичко свързано с диети и здравословно хранене и винаги актуално, но винаги след това бързо забравяме наученото и караме пак по старо му, както си знаем.

През 1998 год. Екип на д-р Кейг Куни от Университетът в Арканзас започва да храни бременни кафяви мишки с различни количаства метионин, фолиева кисерина и цинк. И колкото по-високо било съдържанието на тези вещества в храната, толкова по-здрави и неподатливи на различни заболявания / вкл. и рак / били новородените. Козината им била с по-наситено кафяв цвят от потомствто на мишките, отглеждани в глад.

Друг забележителен пример от природата са пчелите. Те се размножават с партеногенеза / от гр. Партенос – девствен и генезис – раждане /. При този процес зародишът се развива без оплождане, само от женските индивиди. Полученото поколение е напълно идентично по ДНК. И в зависимост от храненето на ларвите, те се превръщат в пчели работнички или в пчели майки.

Разнообразната и здравословна храна е един от сигурните пътища към „здрав” епигеном. Това определя здравето ни, здравето на нашите деца и на техните също. Ето защо трябва да знаем, че храни богати на фолиева киселина, като листните зеленчуци, цитрусовите плодове и ягодите, са много полезни за нашите клетки. Витамин В 12, който се намира в рибата, месото, млякото и яйцата, също е много необходим.

Майчината обич и грижовност предопределят бъдещето на детето. При плъховете, както и при много други видове / вкл. и хората / женските се различават по грижте, които полагат са своето потомство. Използвайки този факт, учените разделили плъховете майки на две различни групи. При „грижовните” били майки, които се посвещавали напълно на отглеждането на децата, като често ги ближели и обгрижвали. Групата на „не грижовните” майки се ангажирала с тези занимания далече по-рядко. Като пораснали питомците на „грижовните” майки показали значително по-малко страх и безпокойство, когато били поставени в ново обкръжение. Те били по-адаптивни, смело проучвали новата обстановка и започнали да консумират храна в тази среда по-рано в сравнение с питомците на другата група. Децата на „не грижовните” били много по-податливи към стрес, проявили повишена емоционалност и влошени познавателни способности в сравнение с другите.

Отдавна не е тайна, че преживяванията в ранното детство могат да имат дълбоки, дългосрочни ефекти върху поведението. Паралелът между изследванията при мишки и хора пределно ясно показва, че отношението, грижовността и обичта на родителите оказва дългосрочен ефект върху поведението на тяхното поколение. Следователно родителската грижовност може да има много по-голямо въздействие, отколкото някога сме си представяли.

Помислете колко е важно как отглеждаме децата си?

 

 

Курсове за бременни

Банер

Календар

Януари 2006
П В С В П С С
26 27 28 29 30 31 1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31 1 2 3 4 5

Последни събития

Няма събития

Анкета

Планирахте ли бремеността си?